Жените над тридесет и пет
По Адрю Руини!
Забързано тича -
прозаичен, озъбен,
недружелюбен светът.
С него момиче,
на почти петдесет...
В скрина на баба
дълбоко е скрит,
дневникът розов -
косичник на сплит.
С токче високо,
синджирче на глезен,
в очите дълбоки...
с ирония изплезена.
Не очаквай от нея
изплашени срички.
Над всичко победно
раздава усмивки.
Гривата ти рошава
с ръка ще погали,
огън... на кожата ти, загоряла,
... под пъпа...
с целувка ще разпали.
Не очаква от тебе
подвизи страстни.
Познава отлично
маниерите ти властни.
Знае местата
на твоята слабост
и как да разгаря
жарава и сладост.
Когато отпуснат,
меланхолично мързелив,
на тази заблуда
се оставиш похотливо свит.
Токчето остро
на дяволитото момиче,
подценил възрастта му...
в място подходящо
ще намериш забито...
Тя не пита ти за какво мислиш,
за обич жаден ли си,
от нея какво искаш.
В ресторанта сцена
няма да ти направи,
но ако си го заслужиш -
да те разстреля
не се поколебава.
Да и признаеш, че си сгрешил...
Излишен ентусиазъм.
Преди да си го помислил,
тя вече знае за твоя
словесен оргазъм
към свежи Лолитки,
и жени НЕ помъдрели,
още, носещи плитки...
Сексапил неприкрит е
и казва направо,
че не талант скрит си,
а мижитурка... и плява!...
Не се заблуждавай,
че ти си мъдър...
Тя, очарователно умна,
добре стилизирана,
сексапилна и будна,
до нея... не си реципрочен.
Плешив, изтърбушен,
полунеоблечен,
със спомени напомпан...
младеж вечен -
само в очите свои,
в другите си... веселякът,
... старецът смешен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
