Женска изповед
Понякога съм неуместна, но прости ми, обичам и греша - жена съм!
Понякога съм адски милостива, понякога от себе си се плаша.
Понякога съм доста безразсъдна, понякога от страх дори треперя,
понякога си искам да те мразя, понякога все искам да намеря
една причина и за миг да те оставя, една причина да не искам да те виждам,
една причина... но такава няма, важното е теб че те обичам!
Понякога и думите си не подбирам, друг път съм сякаш онемяла,
понякога самата аз не се разбирам, макар и малко поумняла,
като дете се радвам, че те имам, когато казваш: „Ти си моя”,
дори не виждаш, че от тебе взимам дъха, душата ти и всичко твое!
Завинаги ме запази такава - еднаква и до болка променлива,
обещавам, че за теб ще бъда вода и въздух, нужната ти сила.
Понякога ще бъда слабостта ти, сълза в очите ти красиви,
но ще остана с тебе до смъртта ти, ще бъда твоя, докато сме живи!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
