И пак се събуждам
по никое време:
вълни ме обливат
горещо-студени,
препуска сърцето,
боде под очите...
И се замислям:
нима свършват се дните?
Внезапно изтръпвам:
Любими, къде си?
Дали не съм вече
"изпятата песен"?!
След нервните кризи
в дните критични
дали пак ще видя
очите обични?
© Галина Белинска Всички права запазени