Жесток си!
Но и сам го знаеш.
Не те е грижа колко ме боли.
Със всяка дума нараняваш.
Със всяка дума,
с всеки жест дори.
Жесток си,
но не те е грижа.
Дори да страдам,
ти ще си щастлив.
А мойте дни едва се нижат,
докато ти сега се чувстваш жив.
Живеем на различни с теб планети.
На дъното съм аз, а ти летиш!
Изгарям аз като комета,
а буца лед в гърдите ти лежи.
Жесток си!
Но и сам го знаеш.
А мен безумно ме боли.
Ще дойде време -
сам ще се разкайваш,
но аз не мога...
тя да ти прости.
© Галина Матева Всички права запазени