Самота и не разбиране,

злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена. 
Това бяха единствените ми спътници в живота.

Където и да отидех, отхвърлена бях.

Каквото и да правех, отхвърлена бях.

Срещах хора - разумни и неразумни -

и от тях бях отхвърлена. 
Питам се, какво съм аз? 
Не се намирам. Губя се.

Губя се в мрачното пространство.

Виждам само лицемери, лъжци и предатели.

И предавана бях-милиони пъти,

и то от най-близките си хора.

Питам се, след толкова злоба и отчаяние,

кой би могъл да ми върне добротата в сърцето? 
Нямам вече сърце. Нямам сърце за тези,

които ме отхвърлиха в трудните ми моменти,

за тези които ме предадоха,

за тези които ме потъпкаха.

Никой не ми остана, дори и себе си загубих. 
Казвам ви, самотата е лек.

Накрая остава само тя.

А ти оставаш винаги лутащ се и не разбран.
Близки ли? Няма Близки, всичките са далечни.

Всеки гледа грешките ти.

Близък си само със себе си,

ако не се загубиш, докато се търсиш.

И тогава и „Себе си"не остава.

Остава само една самота.

И тя става най-добрия приятел.

Тя става твоя спътник.

Тя става всичко, от което имаш нужда!

Защото по-добре сам да бъдеш,

отколкото сред приятели-предатели, дебнещи да те погубят!
На където и да тръгнеш,

където и да стигнеш, бъди винаги сам!