Жестоката истина
Самота и не разбиране,
злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена.
Това бяха единствените ми спътници в живота.
Където и да отидех, отхвърлена бях.
Каквото и да правех, отхвърлена бях.
Срещах хора - разумни и неразумни -
и от тях бях отхвърлена.
Питам се, какво съм аз?
Не се намирам. Губя се.
Губя се в мрачното пространство.
Виждам само лицемери, лъжци и предатели.
И предавана бях-милиони пъти,
и то от най-близките си хора.
Питам се, след толкова злоба и отчаяние,
кой би могъл да ми върне добротата в сърцето?
Нямам вече сърце. Нямам сърце за тези,
които ме отхвърлиха в трудните ми моменти,
за тези които ме предадоха,
за тези които ме потъпкаха.
Никой не ми остана, дори и себе си загубих.
Казвам ви, самотата е лек.
Накрая остава само тя.
А ти оставаш винаги лутащ се и не разбран.
Близки ли? Няма Близки, всичките са далечни.
Всеки гледа грешките ти.
Близък си само със себе си,
ако не се загубиш, докато се търсиш.
И тогава и „Себе си"не остава.
Остава само една самота.
И тя става най-добрия приятел.
Тя става твоя спътник.
Тя става всичко, от което имаш нужда!
Защото по-добре сам да бъдеш,
отколкото сред приятели-предатели, дебнещи да те погубят!
На където и да тръгнеш,
където и да стигнеш, бъди винаги сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Тодорова Всички права запазени
Чак ме хвана страх дали да прочета до края, но все пак събрах смелост и прочетох. Но пък поне си истинска, а не като американските бози ...и нямаш хепи енд накрая 
