Eia (Росица Танчева)
436 13844
10.09.2014 г., 8:31 ч.  

Жилав камък 

  Поезия » Любовна
654 0 9

Понякога

опива ме

красотата

на словата

и аз неволно

й се подчинявам.

Арфическа музика

в катедрала –

така я чувствам

и с могъщи крила

полетявам.

Мълвя имена -

„Ерма река”,

„Руй планина”

и сякаш докосвам

струните на любовта.

Тогава съм щастлива

и с ищах продължавам…

 

Легенда,

вплетена

в ромонна песен -

за изпепеляваща обич,

скулптурирана в ждрело…

 

Не ме ли позна?!

Раца съм.

След клетвата на Ерма,

превърната в скала,

но жилава,

с душа.

 

Повярвай,

ще те целуна…,

дори над пропастта!...

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неудържим любовен стремеж струи във всеки стих.
    Поздрави!
  • хубаво!
  • Не познавам тази легенда, но си я пресъздала вълнуващо!
  • Изпепеляваща обич, пропаст, ждрело, а и финалът на текста, който не е никак безопасен... Емоционално послание, Роси!
  • Хареса ми, Роси!
  • "Ще се целунем над пропастта" - красиво, мистично, апокалиптично...и главното въздействащо. Красива е Ерма река, красив е и текста ти, Росица!

    Поздрави!
  • Eid,съжалявам - не съм ходила на реката, нито познавам легендата,
    стихотворението ми звучи като песен. Най-вероятно настроението от легендата си е пренесло.Емоционално, финалът е много обещаващ.
    Харесах го!
  • Красиво!
  • Имам хубави спомени от Ерма река!Хареса ми!
Предложения
: ??:??