Жилав камък
Понякога
опива ме
красотата
на словата
и аз неволно
й се подчинявам.
Арфическа музика
в катедрала –
така я чувствам
и с могъщи крила
полетявам.
Мълвя имена -
„Ерма река”,
„Руй планина”
и сякаш докосвам
струните на любовта.
Тогава съм щастлива
и с ищах продължавам…
Легенда,
вплетена
в ромонна песен -
за изпепеляваща обич,
скулптурирана в ждрело…
Не ме ли позна?!
Раца съм.
След клетвата на Ерма,
превърната в скала,
но жилава,
с душа.
Повярвай,
ще те целуна…,
дори над пропастта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
Емоционално послание, Роси!
