13.08.2008 г., 11:47

Жина за милийон!

1.9K 0 7
Уткак са влюбиф, силну са загубиф.
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма.
Кат имам две, приискват ми са три.
Ут пуст саклет къде ли ни са дянаф.
Ут хоканье - идва ни са затриф.
Ниврозна съм за плетката и шèва.
Укото ми, идното - все навън...
С мутиката купая, лехи плèва,
разчекнаф са, аман, сиктир, байгън!
Усетиф са (ма късно) к`во ми трябва.
Чи яз ни съм жина за кърски труд!
Ми камътна съм, и укото грабвам...
И пушка съм (не с кремък, ми с барут).
Нагънаф две бохчи - това ми стига.
Прустиф са (ма едва): "Гуд Бай село!"
Па койту иска нека ма настига...
Сига съм нъмбър уон, и то в градо!
Нахилиф са, кат горскъ тиминуга.
Мудериф са, при куафьор, ф салон.
Кукона съм - ни мош ма сбърка с друга.
Научиф са да готва на тифлон.
И ни са влибвам, да са ни загубя.
И шлевя са пу цял ден на кафье.
Пък селянити - нека си са трудът.
(Пу дявулити, к`во й туй - парфье?)
А прасковити купвам ут пазара.
Забравих как висях на нисък клон.
Така са варда, да ни са натвара -
привърнаф са в жина за милийон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даже и за три!
  • Благударъ и да заръчам:

    Ранети пуйкити дурде ма няма.
    Кузата рита – да придуприда.
    На коня Стойчу – зоб за двама.
    Сино ридети в старата сълма.
    Кукошкити биз бой не снасат.
    Прасету иска песничка за сън.
    Сапруга го слидети к`во изнася.
    (и посли с к`во прибира са утвън)
    Мутиката е хабна, има друга
    маскирана пуд новия навес
    … дубре де, айди, то биз друго
    Ши дода да ги пудрида нущес…

  • Да спомниф си.Приди гудини минъхъ
    две цигънки нъ сборъ в нашту селу.
    На боб и нъ къфе съ ориинтиръхъ
    и рекухъ зъ теби: Ни виделу съ.

    Тъквъз жинъ.Ни трябвъ дъ съ хаби
    пу къръ дъ излагъ нежнъ кожъ.
    Късметъ и в градъ сигъ я чакъ.
    И трябвъ дъ гу гони. Пу възможнуст.

    виднагъ дъ тръгвъ,чи дън`гу испусни
    Ма ти кът ревнъ: "Конья кой ша гледъ?
    Чи пуйкити,чи нивътъ ,сапругът."
    Мъ, кът ти писъну,шъ стани ма. Виде ли?
  • Така ме радваш тези дни. Умирам си от смях!


  • Нямаш стигане...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...