13 авг. 2008 г., 11:47

Жина за милийон!

1.9K 0 7
Уткак са влюбиф, силну са загубиф.
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма.
Кат имам две, приискват ми са три.
Ут пуст саклет къде ли ни са дянаф.
Ут хоканье - идва ни са затриф.
Ниврозна съм за плетката и шèва.
Укото ми, идното - все навън...
С мутиката купая, лехи плèва,
разчекнаф са, аман, сиктир, байгън!
Усетиф са (ма късно) к`во ми трябва.
Чи яз ни съм жина за кърски труд!
Ми камътна съм, и укото грабвам...
И пушка съм (не с кремък, ми с барут).
Нагънаф две бохчи - това ми стига.
Прустиф са (ма едва): "Гуд Бай село!"
Па койту иска нека ма настига...
Сига съм нъмбър уон, и то в градо!
Нахилиф са, кат горскъ тиминуга.
Мудериф са, при куафьор, ф салон.
Кукона съм - ни мош ма сбърка с друга.
Научиф са да готва на тифлон.
И ни са влибвам, да са ни загубя.
И шлевя са пу цял ден на кафье.
Пък селянити - нека си са трудът.
(Пу дявулити, к`во й туй - парфье?)
А прасковити купвам ут пазара.
Забравих как висях на нисък клон.
Така са варда, да ни са натвара -
привърнаф са в жина за милийон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даже и за три!
  • Благударъ и да заръчам:

    Ранети пуйкити дурде ма няма.
    Кузата рита – да придуприда.
    На коня Стойчу – зоб за двама.
    Сино ридети в старата сълма.
    Кукошкити биз бой не снасат.
    Прасету иска песничка за сън.
    Сапруга го слидети к`во изнася.
    (и посли с к`во прибира са утвън)
    Мутиката е хабна, има друга
    маскирана пуд новия навес
    … дубре де, айди, то биз друго
    Ши дода да ги пудрида нущес…

  • Да спомниф си.Приди гудини минъхъ
    две цигънки нъ сборъ в нашту селу.
    На боб и нъ къфе съ ориинтиръхъ
    и рекухъ зъ теби: Ни виделу съ.

    Тъквъз жинъ.Ни трябвъ дъ съ хаби
    пу къръ дъ излагъ нежнъ кожъ.
    Късметъ и в градъ сигъ я чакъ.
    И трябвъ дъ гу гони. Пу възможнуст.

    виднагъ дъ тръгвъ,чи дън`гу испусни
    Ма ти кът ревнъ: "Конья кой ша гледъ?
    Чи пуйкити,чи нивътъ ,сапругът."
    Мъ, кът ти писъну,шъ стани ма. Виде ли?
  • Така ме радваш тези дни. Умирам си от смях!


  • Нямаш стигане...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...