13 авг. 2008 г., 11:47

Жина за милийон!

1.9K 0 7
Уткак са влюбиф, силну са загубиф.
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма.
Кат имам две, приискват ми са три.
Ут пуст саклет къде ли ни са дянаф.
Ут хоканье - идва ни са затриф.
Ниврозна съм за плетката и шèва.
Укото ми, идното - все навън...
С мутиката купая, лехи плèва,
разчекнаф са, аман, сиктир, байгън!
Усетиф са (ма късно) к`во ми трябва.
Чи яз ни съм жина за кърски труд!
Ми камътна съм, и укото грабвам...
И пушка съм (не с кремък, ми с барут).
Нагънаф две бохчи - това ми стига.
Прустиф са (ма едва): "Гуд Бай село!"
Па койту иска нека ма настига...
Сига съм нъмбър уон, и то в градо!
Нахилиф са, кат горскъ тиминуга.
Мудериф са, при куафьор, ф салон.
Кукона съм - ни мош ма сбърка с друга.
Научиф са да готва на тифлон.
И ни са влибвам, да са ни загубя.
И шлевя са пу цял ден на кафье.
Пък селянити - нека си са трудът.
(Пу дявулити, к`во й туй - парфье?)
А прасковити купвам ут пазара.
Забравих как висях на нисък клон.
Така са варда, да ни са натвара -
привърнаф са в жина за милийон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даже и за три!
  • Благударъ и да заръчам:

    Ранети пуйкити дурде ма няма.
    Кузата рита – да придуприда.
    На коня Стойчу – зоб за двама.
    Сино ридети в старата сълма.
    Кукошкити биз бой не снасат.
    Прасету иска песничка за сън.
    Сапруга го слидети к`во изнася.
    (и посли с к`во прибира са утвън)
    Мутиката е хабна, има друга
    маскирана пуд новия навес
    … дубре де, айди, то биз друго
    Ши дода да ги пудрида нущес…

  • Да спомниф си.Приди гудини минъхъ
    две цигънки нъ сборъ в нашту селу.
    На боб и нъ къфе съ ориинтиръхъ
    и рекухъ зъ теби: Ни виделу съ.

    Тъквъз жинъ.Ни трябвъ дъ съ хаби
    пу къръ дъ излагъ нежнъ кожъ.
    Късметъ и в градъ сигъ я чакъ.
    И трябвъ дъ гу гони. Пу възможнуст.

    виднагъ дъ тръгвъ,чи дън`гу испусни
    Ма ти кът ревнъ: "Конья кой ша гледъ?
    Чи пуйкити,чи нивътъ ,сапругът."
    Мъ, кът ти писъну,шъ стани ма. Виде ли?
  • Така ме радваш тези дни. Умирам си от смях!


  • Нямаш стигане...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...