13 авг. 2008 г., 11:47
Жина за милийон!
Уткак са влюбиф, силну са загубиф.
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма.
Кат имам две, приискват ми са три.
Ут пуст саклет къде ли ни са дянаф.
Ут хоканье - идва ни са затриф.
Ниврозна съм за плетката и шèва.
Укото ми, идното - все навън...
С мутиката купая, лехи плèва,
разчекнаф са, аман, сиктир, байгън!
Усетиф са (ма късно) к`во ми трябва.
Чи яз ни съм жина за кърски труд!
Ми камътна съм, и укото грабвам...
И пушка съм (не с кремък, ми с барут).
Нагънаф две бохчи - това ми стига.
Прустиф са (ма едва): "Гуд Бай село!"
Па койту иска нека ма настига...
Сига съм нъмбър уон, и то в градо!
Нахилиф са, кат горскъ тиминуга.
Мудериф са, при куафьор, ф салон.
Кукона съм - ни мош ма сбърка с друга.
Научиф са да готва на тифлон.
И ни са влибвам, да са ни загубя.
И шлевя са пу цял ден на кафье.
Пък селянити - нека си са трудът.
(Пу дявулити, к`во й туй - парфье?)
А прасковити купвам ут пазара.
Забравих как висях на нисък клон.
Така са варда, да ни са натвара -
привърнаф са в жина за милийон!
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма.
Кат имам две, приискват ми са три.
Ут пуст саклет къде ли ни са дянаф.
Ут хоканье - идва ни са затриф.
Ниврозна съм за плетката и шèва.
Укото ми, идното - все навън...
С мутиката купая, лехи плèва,
разчекнаф са, аман, сиктир, байгън!
Усетиф са (ма късно) к`во ми трябва.
Чи яз ни съм жина за кърски труд!
Ми камътна съм, и укото грабвам...
И пушка съм (не с кремък, ми с барут).
Нагънаф две бохчи - това ми стига.
Прустиф са (ма едва): "Гуд Бай село!"
Па койту иска нека ма настига...
Сига съм нъмбър уон, и то в градо!
Нахилиф са, кат горскъ тиминуга.
Мудериф са, при куафьор, ф салон.
Кукона съм - ни мош ма сбърка с друга.
Научиф са да готва на тифлон.
И ни са влибвам, да са ни загубя.
И шлевя са пу цял ден на кафье.
Пък селянити - нека си са трудът.
(Пу дявулити, к`во й туй - парфье?)
А прасковити купвам ут пазара.
Забравих как висях на нисък клон.
Така са варда, да ни са натвара -
привърнаф са в жина за милийон!
© Мила Нежна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Даже и за три!
-
Благударъ и да заръчам:
Ранети пуйкити дурде ма няма.
Кузата рита – да придуприда.
На коня Стойчу – зоб за двама.
Сино ридети в старата сълма.
Кукошкити биз бой не снасат.
Прасету иска песничка за сън.
Сапруга го слидети к`во изнася.
(и посли с к`во прибира са утвън)
Мутиката е хабна, има друга
маскирана пуд новия навес
… дубре де, айди, то биз друго
Ши дода да ги пудрида нущес…
-
Да спомниф си.Приди гудини минъхъ
две цигънки нъ сборъ в нашту селу.
На боб и нъ къфе съ ориинтиръхъ
и рекухъ зъ теби: Ни виделу съ.
Тъквъз жинъ.Ни трябвъ дъ съ хаби
пу къръ дъ излагъ нежнъ кожъ.
Късметъ и в градъ сигъ я чакъ.
И трябвъ дъ гу гони. Пу възможнуст.
виднагъ дъ тръгвъ,чи дън`гу испусни
Ма ти кът ревнъ: "Конья кой ша гледъ?
Чи пуйкити,чи нивътъ ,сапругът."
Мъ, кът ти писъну,шъ стани ма. Виде ли? -
Така ме радваш тези дни. Умирам си от смях!
-
Нямаш стигане... -
Ти си "жина за милийон",Мила! А така-няма да стоиш у селото я!,у градо ти е местото! Поздравче!
-
По-скоро жина за милиард
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
