12.03.2017 г., 13:14

Житейска нагласа

1.1K 2 1

Разкошно е да се усещаш силен

и да бъдеш от околните признат.

Да можеш да налагаш своята воля

и да не подлагаш врат,

 

когато нещо страшно появи се

и иска да се подчиниш

и ръка да му целуваш,

и да го признаеш за свой фетиш.

 

И точно тогава да намериш силата,

за да го отхвърлиш настрана

и околните да ококориш,

виждайки, че намират в теб това,

 

за което винаги са си мечтали

– да бъдат истински мъже,

в които всичките са влюбени

и нямат нужда от протеже,

 

за да си довършат работата,

за да изскочат с гърди напред

пред обикновения гражданин,

пред обикновения човек.

 

Да, наистина усещането е разкошно.

Да, прекрасно е това.

Но изведнъж се сепваш и се сещаш,

че няма сила на света,

 

която от таз посредственост,

каквато представляваш ти,

да направи нещо по-съществено,

нещо, достойно за мечти.

 

Нещо, по което другите да хълцат.

Нещо, от което могат да се впечатлят

и да ти завидят тайничко,

и да ти говорят зад гърба.

 

Защото много пъти си се пробвал

в напразни опити за полети

над света да хвръкнеш и да се издигнеш

и в реалност да превърнеш мечтите си.

 

И винаги си падал на земята

с разнебитени крила,

поради скоростта на вятъра,

поради негодността ти за това.

 

Така че единствено остава ти

да си мечтаеш в розова мъгла,

полузаспал със спомена

за стара слава и с нега

 

за това, какво би станало,

ако някак други сме били,

ако светът се бе обърнал

надолу с главата, може би.

 

Ех, как хубаво е да си мечтаеш!

 

                 Стефан Цеков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Цеков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...