7.06.2014 г., 22:57

Жива

521 0 0

юни 2014 Румяна Славова 

 

                                  на баба ми 

 

                                 Добрите хора бързат 

                                       обич да раздават - 

                                знаят - ще си идат рано! 

 

Ониксово тъмни две очи 

кротко и усмихнато поглеждат 

там отгоре, дето е любов и мир... 

Очи тъй мили с хитри весели искри 

всяка моя крачка съпровождат! 

И вече светлина е! Тишина! 

Феерична е душата твоя, 

като гълъб се възнесла в небеса 

сред изобилие и синя радост! 

Ореолът на живот, достойно изживян, 

там косите ти ще украсява! 

Ще почиват твоите ръце - 

люлка, в нощите безсънни, 

на деца и внуци! 

Сега, наместо тежък труд, 

уханни цветове ще галят! 

Не ще притискат мъки твойто сърчице - 

ще се слее с полета на вятъра! 

И ручеи ще ромолят кристални - 

от сълзите твои някога изплакани! 

С песен ангелска 

ще се рееш в танц въздушен 

в изплетена от слънчеви лъчи премяна! 

Сега нозете ти са леки, леки... 

Болките стопиха се. 

Останаха във смъртно тяло. 

По-жива си от всякога - 

отново млада! 

Душите възраст нямат! 

Обичта, раздадена без мярка, 

вечно ще ти топли и ще свети! 

А омесените бели хлябове 

днес за теб ще бъдат 

златни райски ябълки! 

Бог приготвил ти е място 

в свойто царство - 

към теб грижовно длан протяга! 

Зная - "с нетърпение ще чакаш"... 

Ще се срещнем някога отвъд 

в безкрая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...