Жива

2.07.2008 г., 11:40 ч.

Поезия

472 0 4

Оживя в сърцето ми

картина

на восъчна нежност.

Камина

и пукот на стари дърва.

Аромати на лотоси,

карамфил и канела,

на вино горчиво,

радостни сълзи,

премесени с щипка тъга.

Осветена

от пурпур, нагизден

със златните нишки

на неизвестна никому

млада звезда,

лунно сияние,

есенно тихо е...

и разбира се...

враните,

те... те...

застинаха в синьото...

нарисувах ги този път

да мълчат!

После...

(затегнете коланите)

съживих дори враните,

а те...

с крясък разкъсаха

платното на Майстора,

тишината застина,

дори славеят...

и той онемя!

Недейте!

Не плачете за картината!

Тя е жива!

В мен оцеля!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.