Жива
Оживя в сърцето ми
картина
на восъчна нежност.
Камина
и пукот на стари дърва.
Аромати на лотоси,
карамфил и канела,
на вино горчиво,
радостни сълзи,
премесени с щипка тъга.
Осветена
от пурпур, нагизден
със златните нишки
на неизвестна никому
млада звезда,
лунно сияние,
есенно тихо е...
и разбира се...
враните,
те... те...
застинаха в синьото...
нарисувах ги този път
да мълчат!
После...
(затегнете коланите)
съживих дори враните,
а те...
с крясък разкъсаха
платното на Майстора,
тишината застина,
дори славеят...
и той онемя!
Недейте!
Не плачете за картината!
Тя е жива!
В мен оцеля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
