Нел
95 резултата
- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...
881
1
Преди много години в далечно царство живяла чудна хубавица. Косата ú се спускала свободно по раменете ú и никой друг нямал толкова красива коса - буйна, жива, а къдриците ú светели на слънцето като златни нишки. Много от хората, завиждали на красавицата, така и не разбирали, че косатаú е толкова хуб ...
2522
2
Това се случило преди много, много години в далечно царство на изток - в страната на Изгряващото Слънце. В малко селце живеела чудна красавица. Била бяла и нежна като пяната на морските вълни, косата ù - дълга, гъста и черна, контрастирала с лицето ù като гарваново крило на сняг, а очите ù... ех, те ...
1925
8
Една от тези знойни вечери,
катурнали се,
за да ни изпитат,
мечтаем ли прохладата на глетчера,
когато по телата ни се стича ...
катурнали се,
за да ни изпитат,
мечтаем ли прохладата на глетчера,
когато по телата ни се стича ...
863
4
„Не за всеки роб е свободата”
Сънувай...
Чуй моя глас в шума на реката,
в сълзите на дъжда ще ме познаеш
и в приказките, лишени от позлата. ...
Сънувай...
Чуй моя глас в шума на реката,
в сълзите на дъжда ще ме познаеш
и в приказките, лишени от позлата. ...
806
Мисля за теб...
Мина цяла вечност
в мисли разпилени,
като пилци непослушни,
знамена от вятър разлюлени, ...
Мина цяла вечност
в мисли разпилени,
като пилци непослушни,
знамена от вятър разлюлени, ...
943
4
“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
1198
8
Отегчих се до смърт
от фалшивите бисери,
от лъжите,
от живота измислен.
Отегчих се до смърт ...
от фалшивите бисери,
от лъжите,
от живота измислен.
Отегчих се до смърт ...
628
1
Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента, ...
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента, ...
819
3
(по филма "Дзен", който разказва живота на Доген)
Живял (преди много години)
в далечна, непозната страна, монах.
Наричали го с много имена,
бил дзен-учител, макар и сетен сиромах. ...
Живял (преди много години)
в далечна, непозната страна, монах.
Наричали го с много имена,
бил дзен-учител, макар и сетен сиромах. ...
1439
Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...
1015
5
Да се завърнеш там,
където властва тишината
и полетът ти плавен
ефирът дори не поклаща,
да галиш само с поглед ...
където властва тишината
и полетът ти плавен
ефирът дори не поклаща,
да галиш само с поглед ...
956
2
Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
1095
7
Нараняваш ме...
А дори не разбираш
как ме разсичаш на две,
едната половина е светла –
там те обичам, ...
А дори не разбираш
как ме разсичаш на две,
едната половина е светла –
там те обичам, ...
925
5
Кой си ти?
Докоснал с върха на своите пръсти
най-фините струни на моята нежност,
събрал топлината ми в длани
и сътворил с дъха си мека безбрежност. ...
Докоснал с върха на своите пръсти
най-фините струни на моята нежност,
събрал топлината ми в длани
и сътворил с дъха си мека безбрежност. ...
859
8
Тъй близък си,
а далече във времето,
разделя ни цяла епоха...
Ти с устрем превземаш
незримите ...
а далече във времето,
разделя ни цяла епоха...
Ти с устрем превземаш
незримите ...
613
1
Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето... ...
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето... ...
1072
9
- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...
825
3
Събличай ме бавно с очи,
докосвай ме с галещи пръсти,
поспри... после пак отначало,
страхуваш ли се?
Недей! ...
докосвай ме с галещи пръсти,
поспри... после пак отначало,
страхуваш ли се?
Недей! ...
697
4
И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени, ...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени, ...
667
2
Когато... пределее ми от тъмнината,
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.
Когато... ми загорчи от предателство, ...
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.
Когато... ми загорчи от предателство, ...
658
Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...
1816
8
„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...
979
1
- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...
1045
1
Трясък от паднало листо
проби тишината и
застина там
... на ръба на кратера.
Познато! ...
проби тишината и
застина там
... на ръба на кратера.
Познато! ...
837
2
Жестоки сме!
Дори когато обичаме,
нараняваме себе си,
а в сърцата на любимите
кървави дири оставяме... ...
Дори когато обичаме,
нараняваме себе си,
а в сърцата на любимите
кървави дири оставяме... ...
729
5
На залеза в тихия пурпур
потапям се.
Там няма езици от огън
избухнали,
езера, изсушени от жаркото ...
потапям се.
Там няма езици от огън
избухнали,
езера, изсушени от жаркото ...
647
2
В прилично безличие
погубват те дните си,
остарели декори,
невидяни от никого...
затрупани с прах, ...
погубват те дните си,
остарели декори,
невидяни от никого...
затрупани с прах, ...
678
5
Любов моя, недотъгувана,
недоплакана, недочакана,
вече не те и сънувам
в лапите котешки на мрака.
Любов моя, недоискана, ...
недоплакана, недочакана,
вече не те и сънувам
в лапите котешки на мрака.
Любов моя, недоискана, ...
1139
5
Любовта ми нахално се намести на стола,
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!
- Остави ме на мира! - почти изкрещях - ...
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!
- Остави ме на мира! - почти изкрещях - ...
586
2
Отесня ми вехтият корсет,
впил нокти в умореното ми тяло.
Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,
и лицето ми става тебеширено бяло.
Заболя ме от този налуден копнеж ...
впил нокти в умореното ми тяло.
Без дъх ме оставя, без взор, и без слух,
и лицето ми става тебеширено бяло.
Заболя ме от този налуден копнеж ...
763
7
- Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане!
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...
976
Дали ще бъдем звук или нечие ехо,
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!
И пролетта ще идва след зимата, ...
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!
И пролетта ще идва след зимата, ...
652
1
Безлистни, уморени клони
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливият вятър
днес е в плен на покоя, ...
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливият вятър
днес е в плен на покоя, ...
617
2
Измамна ледена прегръдка
е сковала короните
на тъжни дървета.
Пуст е склонът.
Опустя и пътеката, ...
е сковала короните
на тъжни дървета.
Пуст е склонът.
Опустя и пътеката, ...
707
2
Здравей! Чакаш ли някого?
Ще приседна до теб.
Не! Не питай за сълзите,
ще те излъжа:
Всичко ми е много, много наред! ...
Ще приседна до теб.
Не! Не питай за сълзите,
ще те излъжа:
Всичко ми е много, много наред! ...
745
4
Мъгливата есен,
октомврийският хлад,
небето надвесено
тъмните облаци,
краткото слънце, ...
октомврийският хлад,
небето надвесено
тъмните облаци,
краткото слънце, ...
695
2
То (казват) хубаво е да си луд!
Не трябва да полагаш много труд.
Когато нещо в теб ръждее,
когато песента ти онемее,
когато стане мрачно, стегне студ... ...
Не трябва да полагаш много труд.
Когато нещо в теб ръждее,
когато песента ти онемее,
когато стане мрачно, стегне студ... ...
677
6
Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...
1073
5
Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност... всъщност дори и не се познавали добре.
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
1910
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
