Заслушай с във вятъра немирен,
шепти истории от стари времена.
Разказва за девойка сладкогласна
открила извора със живата вода.
Девойката била прекрасна
уханна пролет, слънчеви лъчи
с коси от слънчоглед във вечер ясна,
но се родила… без очи.
Гласът ù бил прозрачен като утрин,
омайвал птици, хора и цветя.
Застивали щом чуят песента ù,
и сякаш ставали добри.
За извор чародеен разказали ù хора,
вода вълшебна бликала от век,
но само този, който имал силна воля
намирал скритата пътека (пътят бил не лек).
Девойката решила да замине
да търси извора прочут.
Дано успее да прогледне,
да се порадва на светът.
Не се отказала до края,
открила извора, но за беда
там пазела ужасна горска фея,
поискала в замяна дар.
Гласът поискала да има.
Момичето се натъжило,
разплакало се, но уви
ех, нямало какво да прави
продало го за две очи.

Понякога така се случва
продаваме най-ценния си дар
надявайки се да получим друг по-ценен
но липсата не ще я заменим.