ЖИВА ВОДА
Колко пътища извървях -
прашни и стръмни,
удавени в кал.
Жива вода дирих край тях.
Мъртва намирах -
с вкус на метал.
Търся още тази вода
за сакатия
просяк пред храма.
За слепеца, изпаднал в беда.
За безплодните пазви.
За мама...
Боже!
Колко вода ще ми трябва!
© Мимо Николов Всички права запазени