ЖИВА ВОДА
Колко пътища извървях -
прашни и стръмни,
удавени в кал.
Жива вода дирих край тях.
Мъртва намирах -
с вкус на метал.
Търся още тази вода
за сакатия
просяк пред храма.
За слепеца, изпаднал в беда.
За безплодните пазви.
За мама...
Боже!
Колко вода ще ми трябва!
© Мимо Николов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
