29.06.2021 г., 12:40

Живея

814 0 2

Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,

които са ми малко познати.

Загадъчни и интересни.
За моментите,

в които долавям нотка на съжаление в гласа на всеки,

изрекъл това,

което не би могъл дори пред самия себе си.

За личните изповеди.
Живея за вечерите, 

в които се полагат всячески усилия да се преглътне буцата,

заседнала в гърлото,

но и за думите,

които нетрезво изричам.
За нощите,

в които не сънувам,

а просто спя спокойно,

докато гръдният ми кош се повдига и спада.

За спокойствието от тишината.
За жегите,

в които парапетът на терасата ми пари,

колкото ютия.

За топлината, която Земята излъчва.
За крясъците от същата тази тераса с корозирали решетки.

За кратките разговори през нея.

За мириса на изгоряло от готварската ми печка- странно привлекателен.
Живея за противоречивите емоции.
Живея.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско
    Живеем за малките, обикновени неща, които сами превръщаме в невероятни чудеса.
  • Ив..., Благодаря Ви!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....