Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,

които са ми малко познати.

Загадъчни и интересни.
За моментите,

в които долавям нотка на съжаление в гласа на всеки,

изрекъл това,

което не би могъл дори пред самия себе си.

За личните изповеди.
Живея за вечерите, 

в които се полагат всячески усилия да се преглътне буцата,

заседнала в гърлото,

но и за думите,

които нетрезво изричам.
За нощите,

в които не сънувам,

а просто спя спокойно,

докато гръдният ми кош се повдига и спада.

За спокойствието от тишината.
За жегите,

в които парапетът на терасата ми пари,

колкото ютия.

За топлината, която Земята излъчва.
За крясъците от същата тази тераса с корозирали решетки.

За кратките разговори през нея.

За мириса на изгоряло от готварската ми печка- странно привлекателен.
Живея за противоречивите емоции.
Живея.