29.06.2021 г., 12:40

Живея

823 0 2

Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,

които са ми малко познати.

Загадъчни и интересни.
За моментите,

в които долавям нотка на съжаление в гласа на всеки,

изрекъл това,

което не би могъл дори пред самия себе си.

За личните изповеди.
Живея за вечерите, 

в които се полагат всячески усилия да се преглътне буцата,

заседнала в гърлото,

но и за думите,

които нетрезво изричам.
За нощите,

в които не сънувам,

а просто спя спокойно,

докато гръдният ми кош се повдига и спада.

За спокойствието от тишината.
За жегите,

в които парапетът на терасата ми пари,

колкото ютия.

За топлината, която Земята излъчва.
За крясъците от същата тази тераса с корозирали решетки.

За кратките разговори през нея.

За мириса на изгоряло от готварската ми печка- странно привлекателен.
Живея за противоречивите емоции.
Живея.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско
    Живеем за малките, обикновени неща, които сами превръщаме в невероятни чудеса.
  • Ив..., Благодаря Ви!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...