23.08.2010 г., 0:04 ч.

Живея насън 

  Поезия
606 0 1

 

Потънала в дрямка,

беззъба уста ме целуна.

Събудих се, застрелях я с поглед - 

беше смъртта.

 

Не чаках и минута,

изтърсих леглото

от стария, прашен живот,

нахвърлях пръст, посадих нов

и легнах да почина.

 

2010г.

© Невена Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??