3.07.2023 г., 18:19

Живея под егидата на Бога

843 2 2

ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА

 

... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди

отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,

с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,

да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? –

девойките на моя рецитал да плачат, да си шепнат – да ме искат! –

 

а днес какво съм? – старец побелял, надянал предпоследната си ризка.

Реша ли, даже нея ще ви дам! – аз гол дойдох – и гол ще си отида.

И нека Господ Бог отсъди сам заслужих ли му светлата егида?

Без пукната стотинка в своя джоб ще литна във Вселената отвъдна.

Поезията – моят храм – и гроб! – във който аз и утре ще се сбъдна.

 

2 юлий 2023 г.

гр. Варна, 19, 45 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...