30.06.2013 г., 14:35

Живи

872 0 3
    Не ти се умира, нали?
И на мен не ми се умира.
За последно да вдишаме шепа звезди.
Но със тях и без тях – пак съм жива.
Жива и дишам, и дишам и мисля,
и тръпна, не виждаш, отдавна
затворил си всичко. Не искаш.
А дишам и чувствам 
и рани, и пръсти навътре в душата.
Не искам.
Боля те, болиш ме,
изтръгваш ме в думи,
изтриваш ме с мисли.
А мислим и дишаме.
Живи сме. 
Искаш ли?

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Дочка!
  • "А дишам и чувствам
    и рани, и пръсти навътре в душата.
    Не искам."

    И аз харесах жизнената философия на стиха.
  • Често се питам: защо отношенията ни са толкова сложни, защо нараняваме постоянно най-близтите си хора, а и себе си... няма отговор.. а ти добре си го казала - просто сме живи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...