Endlesss
95 112
30.06.2013 г., 14:35 ч.

Живи 

  Поезия » Друга
483 0 3
 
 
Не ти се умира, нали?
И на мен не ми се умира.
За последно да вдишаме шепа звезди.
Но със тях и без тях – пак съм жива.
Жива и дишам, и дишам и мисля,
и тръпна, не виждаш, отдавна
затворил си всичко. Не искаш.
А дишам и чувствам 
и рани, и пръсти навътре в душата.
Не искам.
Боля те, болиш ме,
изтръгваш ме в думи,
изтриваш ме с мисли.
А мислим и дишаме.
Живи сме. 
Искаш ли?

~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Дочка!
  • "А дишам и чувствам
    и рани, и пръсти навътре в душата.
    Не искам."

    И аз харесах жизнената философия на стиха.
  • Често се питам: защо отношенията ни са толкова сложни, защо нараняваме постоянно най-близтите си хора, а и себе си... няма отговор.. а ти добре си го казала - просто сме живи!
Предложения
: ??:??