Живот

17.11.2010 г., 11:09 ч.

Поезия » Философска

468 0 0

Ж И В О Т

Жалко,

че ме каниш за съдник -

съдбата изигра ни лоша шега.

Аз не съм мисъл,

избрала свой спътник.

Ти не си моята

пътеводна звезда.

Нелепо е,

че ме мислиш за смисъл

на живота,

в окови пленен.

Аз съм крехка

прекършена птица...

Ти не си ангел-пазител

за мен!

Излишно е

да се славим с начало,

който е слаб,

си нарича свой ден.

Ние сме минало свършено

поостаряло...

А животът измислен

не е съвършен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.