На гари, перони, препълнени пейки -
чаках те. В безлюдните нощи, в разплакани спомени,
в които сънувах само твоето идване, чаках те.
Избледняха ружите от моето детство,
умори се вятърът по стъпките ми да тича,
да ме грабва насън, да ме носи към тебе.
Сви се вятърът и прибра си нозете
под прашните свои криле.
И сама съм на пътя, по който все към тебе вървях,
и не стигнах, не стигнах до доброто човешко Сърце.
Умори ли се някъде, спря ли,
или ме забрави, мой Животе, Животе мой? ...