Живот
На гари, перони, препълнени пейки -
чаках те. В безлюдните нощи, в разплакани спомени,
в които сънувах само твоето идване, чаках те.
Избледняха ружите от моето детство,
умори се вятърът по стъпките ми да тича,
да ме грабва насън, да ме носи към тебе.
Сви се вятърът и прибра си нозете
под прашните свои криле.
И сама съм на пътя, по който все към тебе вървях,
и не стигнах, не стигнах до доброто човешко Сърце.
Умори ли се някъде, спря ли,
или ме забрави, мой Животе, Животе мой?
Почини си - на сянка в средата на душното пладне,
до тебе ще стигна с тези мои нозе,
дето не спряха, не поискаха даже
да спрат в нечия мека постеля,
да забравят за тебе, Живот,
друг ръцете ми да напишат -
със сведен гръбнак красива се пише,
а казваше Тате -
когато пишеш, изправи си гърба!
Ще стигна до тебе, Живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
!