Водиме се с теб ръка в ръка
Изплъзват се минути и години
От началото до края все така
Ще сме с теб неразделими

Понякога си тъй прекрасен
Караш ме със сълзи да се смея
А пък на моменти тъй ужасен
Да те разбирам още не умея

В щастие и в болка ти си там
Част от мен незаменима
И до края ще останеш знам
Докато не си замина

Животе мой необясним
Защо такава си загадка
Тъй красив и уязвим
В таз съдба жестока, сладка.