4.05.2024 г., 19:44

Живот

483 0 0

Водиме се с теб ръка в ръка
Изплъзват се минути и години
От началото до края все така
Ще сме с теб неразделими

Понякога си тъй прекрасен
Караш ме със сълзи да се смея
А пък на моменти тъй ужасен
Да те разбирам още не умея

В щастие и в болка ти си там
Част от мен незаменима
И до края ще останеш знам
Докато не си замина

Животе мой необясним
Защо такава си загадка
Тъй красив и уязвим
В таз съдба жестока, сладка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луна Скай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...