4 мая 2024 г., 19:44

Живот

484 0 0

Водиме се с теб ръка в ръка
Изплъзват се минути и години
От началото до края все така
Ще сме с теб неразделими

Понякога си тъй прекрасен
Караш ме със сълзи да се смея
А пък на моменти тъй ужасен
Да те разбирам още не умея

В щастие и в болка ти си там
Част от мен незаменима
И до края ще останеш знам
Докато не си замина

Животе мой необясним
Защо такава си загадка
Тъй красив и уязвим
В таз съдба жестока, сладка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луна Скай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...