Живот
454
1
0
Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.
Жени и вино, и купони
отминаха като експрес.
Простатата ми ме подгони,
от работа изпитах стрес.
Смачкан, жалък, умърлушен,
ударен с мокрия парцал,
във битие бездейно сгушен,
накрай света се бях наврял.
Отивах си ей тъй, мърцина...
Тогаз прозрение ме трясна.
Написах стихове дузина,
при туй със скорост бясна.
Макар и попреминал времето
на бурни страсти и неволи,
отново със със крак на стремето,
но все се питам аз-защо ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
