Бях вече поотминал аз

на попрището жизнено средата

и вече бях изпитал страст,

разлъка, ярост и разплата.

Жени и вино, и купони

отминаха като експрес.

Простатата ми ме подгони,

от работа изпитах стрес.

Смачкан, жалък, умърлушен,

ударен с мокрия парцал,

във битие бездейно сгушен,

накрай света се бях наврял.

Отивах си ей тъй, мърцина...

Тогаз прозрение ме трясна.

Написах стихове дузина,

при туй със скорост бясна.

Макар и попреминал времето

на бурни страсти и неволи,

отново със със крак на стремето,

но все се питам аз-защо ли?