25.05.2011 г., 22:18

Живот

884 0 0

Да живееш, значи трябва да обичаш.

Да се усмихваш всеки ден.

 

Дори и трудности да те застигат,

да се изправяш, за да не бъдеш победен.

 

Да осъзнаеш, че живееш ден за ден,

а не от планове да бъдеш запленен.

 

Да разбереш, че не напразно си роден,

да не попадаш на злобата в плен.

 

Осъзнаеш ли го, ще бъдеш оценен,

защото животът обича, когато не си сломен.

 

И той ти се усмихва, когато ти го правиш всеки ден.

 

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...