Живот и Смърт
Всеки ден е дар безценен...
Всеки ден е, по свое му, мъничко вълшебен...
Всеки ден си се усмихваме или пък плачем...
Всеки ден живеем, за да кажем:
Че днес видяхме две слънца горещи
В погледа на онова момиченце отсреща
Или пък, че палаво ни някакво момче намигна
И малко пламъче във нас изригна...
Всеки ден живеем, за да казваме, че знаем
Що е туй живот и сме живяли...
Всеки ден живеем, за да чувстваме
И щастието, и болката и допира на времето...
И с всеки ден изминал все по-силни ставаме
И научаваме, че днес живеем, а утре – може да е края...
И никога, никога да не забравяме, че да живееш не означава да мечтаеш,
А да тичаш след мечтите, да се радваш на тревите;
Да държиш приятелчето за ръка и нежно да галиш с усмивка неговите сетива...
И винаги, винаги да следваме сърцето
Пък било и до на сълзите морето...
Всеки ден е, по свое му, мъничко вълшебен...
Всеки ден си се усмихваме или пък плачем...
Всеки ден живеем, за да кажем:
Че днес видяхме две слънца горещи
В погледа на онова момиченце отсреща
Или пък, че палаво ни някакво момче намигна
И малко пламъче във нас изригна...
Всеки ден живеем, за да казваме, че знаем
Що е туй живот и сме живяли...
Всеки ден живеем, за да чувстваме
И щастието, и болката и допира на времето...
И с всеки ден изминал все по-силни ставаме
И научаваме, че днес живеем, а утре – може да е края...
И никога, никога да не забравяме, че да живееш не означава да мечтаеш,
А да тичаш след мечтите, да се радваш на тревите;
Да държиш приятелчето за ръка и нежно да галиш с усмивка неговите сетива...
И винаги, винаги да следваме сърцето
Пък било и до на сълзите морето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Баротов Всички права запазени
