Не искам да живея плахо вече,
в прегръдките на мрака да се крия.
Край! Това време мисля, че изтече
и сълзите трябва да изтрия!

Какво ще променя, когато страдам?
Нима ще те накарам повече да ме обичаш?
Писна ми в живота все да падам,
сега ще те накарам след мене ТИ да тичаш.

До сега ме беше стрaх от всичко
и се утешавах само в твоите прегръдки,
и повтарях колко те обичам,
а получавах само недомлъвки...

Не ще живея само да те видя
и не ще да страдам пак, ако не стане!
За твоето одобрение не ще да питам!
Сега живея АЗ! Сега е ред на друг да падне!!!