Живот като много други

Убих от омраза,
лъгах за забава.
Нали това се цени в този грозен свят...

Откраднах от бедния,
осъдих жертвата.
Не се ли искаше това от мен?

Подхранвах гнева,
той даваше ми сили.
Ала истината е, че правеше ме слаб.

Мачках за да се издигна,
парите бяха на пиедестал,
Прогледна ли назад сега явно бил съм сляп.

Говореха ми,
а аз не слушах.
Не исках и да чуя, че в очите им не струвах.

Търгувах с животи..
Следвах плана,
Но това не ми донесе радост, вече не ме и забавлява...

Знам, че не бе любов...
Това което в тях видях.
Следвах нечии стъпки, така делата си оправдах...

Ако има рай
билет за него нямам.
Чужди грешки, научих се повече да не повтарям.