Живот на граница
Не сън.
Нито реалност.
По белия гръбнак на магистралата
сенките се късат.
Разпиляват се.
Отнасят ме далеч от тебе.
По настръхнали мостове,
по чужди залези,
по поля с квадратни облаци,
по улици със ледени павета,
по замъци с прашасали гоблени.
Отнасят ме към дом,
отдавна вече отчужден от мен.
Към дом, без твоя аромат,
без черното в косите ти.
Не сън.
А не реалност.
Улици, сякаш замислени,
а мъртви.
Не мрак,
а не сияние.
Не смърт,
а не живот.
Просто чакане.
Живот на граница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
