Живот назаем - 5

              -5-

Англичанинът Крамер

побългарен и щастлив

се бавно изправя

и на чист български тоста реди.

Няма неизстрадано щастие!

Крамер с нас белята си взел,

вече е с присадена българска краста,

на всичко знаещия национален модел.

Защитава страстно пространството лично,

за всичко до край може,да спори,

Шибил му пробутва тема за Ницше,

но той за всичко е нон стоп отворен.

-Това,което е тръгнало,да се навежда,

помогни му,да се сгромоляса,

по-добре смърт от сляпа надежда,

пълна с бълнувано стряскане.

Пушкин е по-толерантен,

но по принцип е на същото мнение,

в позата на противно изчакване,

обречеността да потъне в забвение.-

"Какво нечувано коварство,

полумъртвеца да тешиш,

възглавките му да държиш,

в тъга да го поиш с лекарство

и да въздишаш поглед свел,

кога ли,дявол би те взел?"

-С тебе съгласен съм братко,-

Шибил отново го провокира,

-но дай нещо по-гениално и рядко.-

Крамер с готовност цитира.

"И опитът е син на трудни грешки,

а геният на парадоксите другар."

-Колко велика,трагична и смешна

може да се окаже всяка съдба...

Горки вдъхновяващо казва;

"Човек,това звучи гордо!"

да,но само този,що се доказва,

а не скача при първа възможност зад борда.-

Продължаваме,да спорим и пийваме,

нашето пътешествие продължава с нас,да върви,

темите сложни месим с наивни,

докарващи ни често смях до сълзи.

Алкохолът размекнал ни мозъците,

отваря бетонирани граници

и ние разделили се с прозата,

поемаме на поезията по прашните страници...

Яхнали Росинанти,Буцефали,Шарколии,

превръщаме ги на мига във Пегаси,

прелитаме с тях над червените линии

и попадаме в непознати пространства.

Ушите жужат,очите ни парят,

скоростта е Велика,Огромна,

вдишваме Гравитация заедно с Памет,

издишваме лоялност и спомени.

Настоящето,в нас вътре остава,

ние живеем,движим се във него

на крилете на милиарди октави,

издухали нахалното Его.

Комуникираме телепатично,

няма мисли,само вибрации,

справяме се отлично

в тази Безкрайност без дистинации.

Всичко е Тук и Сега,

аз и ние сме всичко,

Господ чука на нашата врата,

самата Любов ни обича.

12.04.2024г.гр.Свищов

            следва