19.03.2015 г., 18:34  

Живота

523 1 0

 

Живота - многолик, безкраен по смисъл,
различен, а всъщност толкова идентичен.
Раждаме се, живеем и после смъртта
бързо идва, за други - едва, едва.


Но дишаме и се борим, със себе си спорим
мислим, съзидаваме и рушим
дерзаем и застига ни ден непоправим
тогава всички сме равни - пред болката
и пред себе си най-вече.


Смисъла откриваме в дните,
едни в душата, а други в парите
И сякаш е някак предопределен
чудатия природен феномен - Живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вея Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...