ЖИВОТА ПРОМЕНЯ
Живота променя, променя, променя...
Къде е малкото, невръстно дете,
kоето усмихвайки се играеше с пясъка?
Къде е искреният и блестящ поглед към небето
гдето, виждайки самолет надаваше възторжено вик?
Къде са бисерните сълзи в дълбоките му очи,
появили се не с болката, а от обидата в чистата му душа?
Няма ги, а и никога няма да ги има!
Живота променя, променя, променя...
И оставя бръчка след бръчка на лицата ни.
И мечтите, гдето ги имахме вече ги няма,
а живота лети и минава и само скръбта ни остава...
Но настъпва сетния час и отлита душата в омая,
пречистена почива във рая и наново се впуска... в безкрая.
07.02.94г./ 13.10.01г. - допълнение
© Атанас Коев Всички права запазени