27.01.2014 г., 19:19

Живота си ще пиша

590 0 0

Всичко е написано като по книга
като онези детските, познатите така.
Да вярваме в приказки, не, не стига,
а да ги изживеем искаме сега.

Като Спящата красавица да чакаме
добрият принц да ни събуди.
И сто години да отлагаме
за магическа целувка или чудо.

Или ненадейно като Пепеляшка
да срещнем истинския мъж в полунощ.
Да останем без пантофка, без каляска,
но с мисълта за него и приказната мощ.

Като Снежанка да сме непорочни
и да пленяваме с доброта.
Макар със зло отравят ни нарочно
винаги на помощ идва любовта.

В приказки живеят всички,
Аз не искам. Не така.
Живота свой сама ще пиша,
ще вярвам в моите чудеса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...