Всичко е написано като по книга
като онези детските, познатите така.
Да вярваме в приказки, не, не стига,
а да ги изживеем искаме сега.
Като Спящата красавица да чакаме
добрият принц да ни събуди.
И сто години да отлагаме
за магическа целувка или чудо.
Или ненадейно като Пепеляшка
да срещнем истинския мъж в полунощ.
Да останем без пантофка, без каляска,
но с мисълта за него и приказната мощ. ...