Всичко е написано като по книга
като онези детските, познатите така.
Да вярваме в приказки, не, не стига,
а да ги изживеем искаме сега.

Като Спящата красавица да чакаме
добрият принц да ни събуди.
И сто години да отлагаме
за магическа целувка или чудо.

Или ненадейно като Пепеляшка
да срещнем истинския мъж в полунощ.
Да останем без пантофка, без каляска,
но с мисълта за него и приказната мощ.

Като Снежанка да сме непорочни
и да пленяваме с доброта.
Макар със зло отравят ни нарочно
винаги на помощ идва любовта.

В приказки живеят всички,
Аз не искам. Не така.
Живота свой сама ще пиша,
ще вярвам в моите чудеса!