ЖИВОТОМАНИ
ЖИВОТОМАНИ
Животът си върви в познати рамки –
Разсъмване, досада, после мрак,
но вкопчени,като удавници за сламки
във стремето му, жизнени сме пак.
И жадно черната горчилка пием.
Прилича на изстинало кафе,
на смъртоносна дяволска яхния,
наричана за кратко – битие.
Нижат се дните еднакви и празни,
настръхнали, сиви и зли.
Нерви опъваме; всичко ни дразни,
но пак сме с Живота на “ти”.
Черпим от него своята доза –
като мехлем е за рани.
Всички сме болни, с една диагноза –
обречени на смърт животомани.
1998 г.
ДобричИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
