19.05.2007 г., 13:49

ЖИВОТЪТ

872 0 5
           Ж И В О Т Ъ Т


 Животът си тече като река
- безмилостно, жестоко, неуморно!
Назад не ще се върне нито миг!
Това е факт неумолим безспорно!
 
Той смила всичко, нищо не остава!
Назад остават спомени човешки!
И всичко слива се и избледняват
лица забравени, мечти и грешки!

Пари, имоти, бизнес и деца
ни смачкват в ежедневие сурово!
Кога ще поживеем зарад нас?
Кога ще спрат проблемите отново?
 
Животът – ненаситен звяр зъбат
изгълтва дните ни като сардели!
Изнизват се като орляк крилат,
а колко малко ни остава – Нели!?

Затуй ний трябва много да ценим
тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!
Неповторимо времето лети,
отлитат шансове, мечти, копнежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Златанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина тече като река, Светьо. И все по-рядко мислим за себе си. Нямаше да е лошо този стих да е съпроводен и с картина, която нагледно да ни го напомни. Да ценим мига
  • Благодаря Ви за топлите и точни коментари!
  • И на мен ми хареса! Но бих предложила да размениш последните редове, за да звучи като извод така:
    "Неповторимо времето лети,
    отлитат шансове, мечти, копнежи...
    Затуй ний трябва много да ценим
    тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!"
  • Финала е много верен!
    Така трябва да е!
    Много си прав!
    "Затуй ний трябва много да ценим
    тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!
    Неповторимо времето лети,
    отлитат шансове, мечти, копнежи."
    Браво за стиха,браво!
  • Браво Светло!
    Много е добро!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...