19 may 2007, 13:49

ЖИВОТЪТ

  Poesía
871 0 5
           Ж И В О Т Ъ Т


 Животът си тече като река
- безмилостно, жестоко, неуморно!
Назад не ще се върне нито миг!
Това е факт неумолим безспорно!
 
Той смила всичко, нищо не остава!
Назад остават спомени човешки!
И всичко слива се и избледняват
лица забравени, мечти и грешки!

Пари, имоти, бизнес и деца
ни смачкват в ежедневие сурово!
Кога ще поживеем зарад нас?
Кога ще спрат проблемите отново?
 
Животът – ненаситен звяр зъбат
изгълтва дните ни като сардели!
Изнизват се като орляк крилат,
а колко малко ни остава – Нели!?

Затуй ний трябва много да ценим
тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!
Неповторимо времето лети,
отлитат шансове, мечти, копнежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина тече като река, Светьо. И все по-рядко мислим за себе си. Нямаше да е лошо този стих да е съпроводен и с картина, която нагледно да ни го напомни. Да ценим мига
  • Благодаря Ви за топлите и точни коментари!
  • И на мен ми хареса! Но бих предложила да размениш последните редове, за да звучи като извод така:
    "Неповторимо времето лети,
    отлитат шансове, мечти, копнежи...
    Затуй ний трябва много да ценим
    тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!"
  • Финала е много верен!
    Така трябва да е!
    Много си прав!
    "Затуй ний трябва много да ценим
    тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!
    Неповторимо времето лети,
    отлитат шансове, мечти, копнежи."
    Браво за стиха,браво!
  • Браво Светло!
    Много е добро!
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...