феникс (Светльо Златанов)
56 345
19 may 2007, 13:49

ЖИВОТЪТ 

  Poesía
699 0 5
           Ж И В О Т Ъ Т


 Животът си тече като река
- безмилостно, жестоко, неуморно!
Назад не ще се върне нито миг!
Това е факт неумолим безспорно!
 
Той смила всичко, нищо не остава!
Назад остават спомени човешки!
И всичко слива се и избледняват
лица забравени, мечти и грешки!

Пари, имоти, бизнес и деца
ни смачкват в ежедневие сурово!
Кога ще поживеем зарад нас?
Кога ще спрат проблемите отново?
 
Животът – ненаситен звяр зъбат
изгълтва дните ни като сардели!
Изнизват се като орляк крилат,
а колко малко ни остава – Нели!?

Затуй ний трябва много да ценим
тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!
Неповторимо времето лети,
отлитат шансове, мечти, копнежи.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина тече като река, Светьо. И все по-рядко мислим за себе си. Нямаше да е лошо този стих да е съпроводен и с картина, която нагледно да ни го напомни. Да ценим мига
  • Благодаря Ви за топлите и точни коментари!
  • И на мен ми хареса! Но бих предложила да размениш последните редове, за да звучи като извод така:
    "Неповторимо времето лети,
    отлитат шансове, мечти, копнежи...
    Затуй ний трябва много да ценим
    тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!"
  • Финала е много верен!
    Така трябва да е!
    Много си прав!
    "Затуй ний трябва много да ценим
    тоз миг тъй ценен и красив, и нежен!
    Неповторимо времето лети,
    отлитат шансове, мечти, копнежи."
    Браво за стиха,браво!
  • Браво Светло!
    Много е добро!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??