Животът
Животът
Лице на показ,
лице без маска и без грим,
лице, оставено на произвола,
на този свят жесток и непобедим.
Лице, лиших те аз от свобода,
затворих те във себе си сега,
изтрих те аз от спомените вечни,
изтри ме ти от своите бели дни.
Намразих те зарад черните ти дни,
отвърна се, Лице, от мене ти
и никога не ми прости
за болката, която причиних ти.
И ето, пак стоя аз сам на прага
и търся мъничката капка радост,
която ти, Лице, дори не ми дари,
зарад стаената омраза към моите детски,
макар наивни, но мечти.
Съвсем сериозно, аз съм съм го писал, кълна се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Иванов Всички права запазени
