Животът е сън
Сън... Навън е нощ и пълната Луна
се оглежда в нечий очи...
Сън... Сън ли си кажи?!
Сърцето ми се пълни с сладка нега
и поглеждам аз към теб,
а там, във тъмното, ме гледат
две очи създадени от лед.
Не лед, а два кристала същи
горят със огъня зелен
и ти за мене си над всички,
и древна страст зове ме нощ и ден.
Кой ли демон или Бог създал е
този поглед толкова красив
и те прати мили на земята,
за да бъдеш винаги щастлив?...
Живей и радвай се, защото
веднъж живее истински човек
и щастието вечно на земята
е само сън... и то е като теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Иванова Всички права запазени
