15.10.2008 г., 6:13

Животът ми

1.3K 0 0
Животът ми - недописана книга.
По страниците й разхвърлени мисли.
Четейки я, виждаш как бавно умират
всяка надежда и помисли чисти.
Началото й - объркано и разпиляно.
Разлиствайки я - усещаш, че вали.
На всяка страница е допусната грешка,
а между грешките - порой от сълзи. 
                    ***   ***   ***  
Маска за пред хората слагах.
Усмивката изглеждаше фалшива.
Душата си в облог залагах,
но болка току-така не се прикрива.
                    ***   ***   ***      
Над всичко дълго размишлявах.
Понякога падах... ставах. Страдах... горях.
Живота си сякаш пропилявах,
ала през сълзи на всичко се смях.
                   ***   ***   ***   
Срещу  всеки, който ме вини заставах
и често падах във калта.
Себе си със ярост защитавах,
ала в раните ми хвърляха солта.
                  ***   ***   ***
Уморих се вече и не мога,
не исках да продължавам все така.
Дори молбите ми отправени към Бога
не намалиха жестоката тъга.
Животът тежък е и за мен е непосилно
да държа високо своята глава.
Опитвах се да бъда силна,
но пречупвах се на две и грохнала вървя.
Със сведен поглед търсех нещо в мрака,
взирах се в студената земя
Щастие ли търсех? Едва ли то ме чака -
щастие не се намира хей така.
Търсих го навсякъде, но нищо.
Изминах миля, даже две.
Години след години - търсенето хищно
ми донесе само ядове.
Превърнах се във призрак бродещ.
Исках, но не можех да се спра.
Знам, човек съм много можещ,
но нямах сили да се подкрепя.
А сили идват само с него,
със щастието, което търсех по света.
А нямаше как да го намеря,
защото сили нямах за това.
                  ***   ***   ***
Моята книга изглежда прашна, захабена и стара.
Писана е на тъмно с горчиви сълзи.
По страниците й лъха аромат на цигара,
разлято вино... страх и разбити мечти.
                  ***   ***   ***
Живот в книга - странно пътуване.
Зачеркнати грешки и страница скъсана.
Но тя разказва за едно съществуване
и как в търсене една душа е разкъсана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...