И ето - есен пак рисува
природата в бакърен цвят,
а първите ята пътуват
към друг - далечен, топъл свят...
Дърветата с премени нови -
във златно, кехлибар и мед,
за есенния бал готови
и всяка с пищен тоалет,
се молят пък да няма вятър
и бала да не развали,
с внезапен порив над земята
той клоните да оголú...
Ще стане тихо над полята,
ще падат после и мъгли...
С тъга ще спомним топло лято,
дъждът студен щом завали...
Ще дойде зимата с шейната -
красавицата с бял воал...
Врабци ще гледат от стрехата
светът как става тих и бял...
Децата с глъч във махалата
ще правят от снега човек...
Животът ще тече нататък
пречистен с бели цветове...
© Роберт Всички права запазени