18.09.2018 г., 8:28

Животът ще тече нататък

986 11 16

И ето -  есен пак  рисува

природата в  бакърен цвят,

а първите ята пътуват

към друг - далечен, топъл свят...

 

Дърветата  с премени нови -

във  златно, кехлибар и мед,

за есенния бал готови

и всяка  с пищен  тоалет,

 

се молят пък да няма вятър

и бала да не развали,

с внезапен порив  над земята

той клоните да оголú...

 

Ще стане тихо над полята,

ще падат после  и мъгли...

С тъга ще спомним топло лято,

дъждът  студен  щом завали...

 

Ще дойде зимата с шейната -

красавицата  с  бял воал...

Врабци ще гледат от стрехата

светът как става тих и бял...

 

Децата с глъч във махалата

ще правят от снега  човек...

Животът ще тече нататък

пречистен с бели цветове...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствието е мое, Веси!...
  • "...Животът ще тече нататък
    пречистен с бели цветове... " !!!
    Дай Боже! Прекрасен стих, Роби! Много ми хареса! Поздравления!
  • Привет, Джак!...Радвам се, че те виждам и тук!...
  • Е, знаех си...така е по добре за сетивата на пишещите по водата...макар, че и водата я разконспирираха като метафора и тайнство... Джак
  • Дари, Наде, радвам се да отбележа присъствието ви и под тази моя творба!...Благодаря за подкрепата!...
    Желая ви една приятна вечер!...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...