koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
18.01.2020 г., 23:12 ч.

Животът си отива 

  Поезия
856 1 4

От как се помня, като мъж,

аз стъпям на пета и пръсти.

Със мислите- на шир и длъж,

кроя мечтите си чевръсти.

 

И слял денят ми със нощта,

прелистих много календари.

Не си помислям за смъртта

дори и ток да ме удари.

 

Каквото сторих до сега,

остава нейде сътворено.

Каквото писах на шега

е все със хумор посолено.

 

А вън от трудовия ден

се чувствам вече непотребен.

Но радва ме четеца- фен

и на стихът ми злободневен.

 

Тъгувам миналите дни,

защото нямам перспектива.

Играя на "стани- седни"...

Животът тъжно...си отива.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах.Предлагам да прочетете моето стихотворение "Тъга 4".
  • Благодаря Ви, Хари, Мариана и Маргарита! Съвсем искрено и чисто написах това стихотворение.Така усещам нещата на тези години.Но от философска гледна точка съм спокоен, че нещо от мене остава... Желая Ви здравословна и поетична Година!
  • Колич! Възрастта е без значение! И за стар и млад, животът си тече и бавно си отива. За всеки идва смъртен ден. За някои по-рано, за други - по-късно. А, перспектива винаги има! Поздрав и ти пожелавам оптимизъм!
  • Поздравления, Никола! Достатъчно си оставил след себе си! Аплодисменти за последния чувствен куплет!
Предложения
: ??:??