26.04.2008 г., 18:47 ч.

Живях, за да бъда над всичко. 

  Поезия
729 0 12

Сложих края. Сама го поисках.

Имах нужда, но само от себе си.

Да се връщам по тъмно наситена,

да заспивам по-чиста в постелите.

 

Имах нужда да бъда магьосница.

Да плета с две ръце пред олтара си

тънки нишки в сребро, заклеймените,

тънки мрежи, постлани сред вярата.

 

Бягах денем и нощем от слепите.

Палех свещи по светло и молех се,

не на Бог, а на себе си вярвах си,

не по воля, насила отдавах се.  

 

Малко исках. Но лъжех безименно.

Много дадох. Без звук да изричам.

Мойте мисли отекваха именно.

И живях, за да бъда над всичко!

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??