Живях, за да бъда над всичко.
Сложих края. Сама го поисках.
Имах нужда, но само от себе си.
Да се връщам по тъмно наситена,
да заспивам по-чиста в постелите.
Имах нужда да бъда магьосница.
Да плета с две ръце пред олтара си
тънки нишки в сребро, заклеймените,
тънки мрежи, постлани сред вярата.
Бягах денем и нощем от слепите.
Палех свещи по светло и молех се,
не на Бог, а на себе си вярвах си,
не по воля, насила отдавах се.
Малко исках. Но лъжех безименно.
Много дадох. Без звук да изричам.
Мойте мисли отекваха именно.
И живях, за да бъда над всичко!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
