11.05.2006 г., 10:47

Junky

1.2K 0 4
Свети нощта
бледнее луната
в дълга хартийка
да свием зората
гърдите ти цвете
изтъкано от вятър
рими мълви
мечтае за лято
пиеш ме лакомо
росата ревнува
жадна е някому
тя да слугува
и после през сълзи
да храни децата
нервна да търси
гъби в тревата

прокиснала бира
нахлува в гърлата
пушек задира
и празни главата
ти си от пръст
а аз съм от камък
извиеш ли кръст
палиш ти пламък
с невинна усмивка
притискаш ме слабо
не може почивка
твърде е право
дадеш ли ми всичко
ще вземеш докрай
викай ми чичко
танцувай ми, лай.

с песен на птици
с дъх на жена
отъркваща цици
о твърда брада
будя се жив
с болки остри в гърба
сънен и крив
с тревичка в носа
нямам чорапи
нито сако
нямам портфейл,
нито долно бельо
имам теб днес
топло стебло,
големи листа-
цвете едно.
(нежно дърво)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....