25.11.2008 г., 18:02

Жълта роза!

2.7K 0 5
Жълта роза

Душата ми е жълта роза,
разкъсана от времето и от тъгата!
Душата ми е жълта роза с цвят,
по-жълт от есенни листа!
Душата ми е жълта роза,
от нея нищо вече не остана!

Сърцето ми със цвят на жълта роза,

живее и твори!

 

Мечтите ми са с цвят на жълта роза,
объркани, далечни и несбъднати дори!
Животът ми постлан е с жълти рози,
раздели само има в тях и загуби, уви!
Мъжът до мен облечен е във жълти рози,
усмивката му пожълтя, 
не знам дори как щастието да му дам!

Като нещастна съм самата аз!

 

Усмивките ми жълто-бели са!
Надеждите ми - побелели!
Остана ми едно - да помечтая,
макар дори тъга да е в мене!

 

А аз съм Жълта роза, с цвят на раздяла и тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Розичка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, много сте мили!
  • Поздравления!
  • Благодаря и на двете...Добре заварили! За мен е удоволствие!
    Ласка, а за теб е това: http://partymania-bg.com/files/117748597369291.jpg
  • Усмивките ми жълто-бели са!
    Надеждите ми - побелели!
    Остана ми едно - да помечтая,
    макар дори тъга да е в мене!

    Тъжен стих...оригинален! Не спирай да мечтаеш!
    Добре дошла сред нас! Поздравления за хубавия стих!

  • обичам рози
    красиви са
    поздравявам те с това

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=63190

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...