6.05.2012 г., 23:01 ч.

Жълтото лале 

  Поезия » За деца
1149 0 3

Жълтото лале


Самотно във градина

жълтичко лале стои - 

едно е таз година,

без братя, без сестри.

С оклюмала главица

поглежда то навън,

окъпана в росица,

потънала във сън,

улицата пуста,

без коли дори.

Отново се отпуща жълтото лале.

И петли пропяха в ранните зори.

Слънчо се показа и ги озари.

С усмивка лъчезарна

стопли им сърцата.

И на лалето жълто

ободри душата.

                              4.V.2012г.

П.П. Докато в четвъртък тръгвах към училище в 7:00, се загледах към градината на къщата ми. Там стоеше самичко едно жълто лаленце. Малко преди да стигна спирката за училищния автобус, първите четири реда изникнаха в главата ми. Записах ги бързо, за да не ги забравя. И после, на едно междучасие, сред шумотевицата и виковете на съучениците ми, аз довърших стихчето за малкото самотно жълто лале. Надявам се да ви хареса! Ще се постарая да публикувам и останалите стихотворения, които съм написала :) 


© Елина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??