Жълтото лале
Жълтото лале
Самотно във градина
жълтичко лале стои -
едно е таз година,
без братя, без сестри.
С оклюмала главица
поглежда то навън,
окъпана в росица,
потънала във сън,
улицата пуста,
без коли дори.
Отново се отпуща жълтото лале.
И петли пропяха в ранните зори.
Слънчо се показа и ги озари.
С усмивка лъчезарна
стопли им сърцата.
И на лалето жълто
ободри душата.
4.V.2012г.
П.П. Докато в четвъртък тръгвах към училище в 7:00, се загледах към градината на къщата ми. Там стоеше самичко едно жълто лаленце. Малко преди да стигна спирката за училищния автобус, първите четири реда изникнаха в главата ми. Записах ги бързо, за да не ги забравя. И после, на едно междучасие, сред шумотевицата и виковете на съучениците ми, аз довърших стихчето за малкото самотно жълто лале. Надявам се да ви хареса! Ще се постарая да публикувам и останалите стихотворения, които съм написала :)
© Елина Иванова All rights reserved.
