3.05.2014 г., 2:19 ч.

Жътва (кадмиево жълто) 

  Поезия » Друга
712 0 16

Аз не мога..
Не съм построена..
Да сЪм светлина...?!
Аз съм черно петно... туш..
Във вода...
Аз съм крива Луна...


Аз съм крива Луна...
Разредена под душ...
Дъжд...
Разпоена мъгла...
Руж и синя боя...
Ръж и бяла тъга...
Дъжд...
Дъжд...
Нека разпадне се тя...
Пясък...
Пръст...
Мраморна статуя...
Крясък...
Тръст...
Тежък...
Гъст...
Жежки...
2 асфалтни петна...
две-3-четири капки зелени очи..
Всичко капе..
Всичко тече..
Време..
Всичко изтича..
Време?!
Безвремие?!
А Слънце отгоре - пече..
А Слънцето отгоре изпича..
А Слънцето в ръжта-
А Слънцето във времето-
А Слънцето в дъжда-
А Слънцето по темето на нивата-
А Слънцето отгоре ми напича..
А Слънцето - във въздуха се втича..
Във въздуха се врича..
Ласки..
Думи..
Без думи..
И маски..
Глас..
Изумрудено протича..
Хризантемата изтече..
Краски от нежност..
Скица..
Лице..
Ръце..
А Слънцето - във кичура от житото..
Завтече се..
Времето..
Ситото..
Пресятото..
Ненаситното..
Пясъчен часовник..
Няма виновник..
Любовник+любовник..
Съновник..
Време..
Дреме..
В прегръдката ми..
А сърцето - в ръцете ми..
Брашното по нозете ми..
А Слънцето - в ръцете ми..
А снопи от лъчи..
И мигли, и очи..
Шепти..
Шепти ми..
Коси от злато в шЕпи ми..
Ръцете ми..
През пръстите..
Разресвани..
Снопове..
Кичури..
Злато..
И жито..
По кокалчетата..
По скулите..
По устните..
Изпити..
Слънцето е жадно..
Изгорели..
Загорели рамене..
Слънцето е жарно..
Времето гори ме..
А отляво туп-тупти ми..
=..
Релси..
Рима..
Бял руж..
Синя ръж..
Дъжд..
Дъжд..
И размаза се грима..
Червената ружа..
Усмивката ще вържа..
Ще свържа..
С края на дима..
Два края..
Ще се свържем..
Ли..
Нощта се хили..
Хилав..
Лунен сърп..
Ръб..
Крива светлина..
Нощен..
Вятър..
Брули..
Дъжд..
О, мили..
Все още..
Нощем..
Изтрити дири..
Можем..
Някой дири..
Среднощен..
Влак..
Аз..
Ти..
Как..
Сме се опили..
Как..
Ние сме се впили..
Пак..
Бях “мила!“..
Пак..
Слънцето пропи земята..
Слънцето попи в стеблата..
Попипа слепотата..
По земята..
Черната..
Мъглата..
Сивотата..
Буря..
Бял..
Бяла..
Смила..
Хала..
Вял..
Прегърбен..
Клас развян..
Поръбен..
Счупен джам..
В изкривена усмивка нощта..
Истерична..
Гротеска..
Луна..
Аз - пречупена в тъмно небе..
В тъмна доба..
Кристална лъжа..
Утопична..
Пиеска..
Душа..
Ти си ми рОва..
Мир и отрова..
Война и мечти..
Отровен..
Отровен..
Спомен..
Аз бях “мила!“..
Ти..
Ти..
Ти..
Аз..
Аз съм крива Луна..
Клас пре-счупен..
Полудяла..
Подивяла..
Природа..
Бедствие..
Жена..
Срутен..
Проблясващи стъкла..
На лунна светлина..
А ти си там..
А ти си сам..
Безвремие?!
И Време?!
А аз съм тук..
И аз сама..
Тъма..
Та аз съм..
Просто Луна..
Релси..
Прозорец с мъгла..
Обич..
Разтуптяно Слънце..
Изгоряло сърце..
Без време..
Жътварско бреме..


Аз не мога..
Не съм построена..
Да сЪм светлина..?!
Аз съм черно петно.. туш..
Във вода..
Аз съм крива Луна..

  

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, стилно, малко дълго(?)!
  • Предупредих те, че твоето е по-добро! В момента съм на друга вълна, нямам време да го огледам за редакция... -С
  • Северина, Супер си е стихото!
    Ама малко си го претрупала вееее...
    Изгубих сеееее
  • Мисана, много рядко се сещам за реалността, че да ме притеснява. Най-често си живея в моя си свят и гледам да не си показвам носа навън много много, че измръзва. Но си знам, че „порастването“ някой ден ще ме изрита на постелката пред вратата, ха-ха. За сега не ме тормози...много
    Анна, Жули, Исмаил, благодаря ви за милите думи (:
    г-н Никифоров, мисля за пореден път да ви доставя удоволствието и да ви отговоря, мога да споделя, защо са 2 точки, а не 3 - радвам се на вашата заинтересованост към нещо ваше непознато - по-добре е, от колкото да сте кон с капаци! Много е просто: „.“ - означава завършеност; „...“ - се използва за недоизказаност, мисля че сам можете да се досетите ВЕЧЕ, защо са 2 точки. Колкото до дефис-а, за който вие така се горещите, ако става въпрос за „две-3-четири“ - тук също има нарочност - както при „по-“ и „най-“, ако става въпрос за малко по-надолу в текста, има две места, които наистина съм пропуснала, но не мисля, че си струва редакцията (текста не губи своя смисъл, ако изобщо виждате такъв...) Много благодаря, че засегнахте художническата тема! Тук вече сте във мои води, ако преди това аз съм била във ваши... Не е нужно да си стигнал Микеланджело, за да си ван Гог сега. Нужно е да познаваш анатомията, да познаваш класическото рисуване, но не можеш да изкривяваш себе си. Не претендирам, че „нещото“ по-горе е безгрешно и гениално, дори нямам раздел за него. Не се занимавам с поезия от повече от 3 години(по-сериозно), с цялото ми уважение към вас - държите се като пубертет!
    Ена и Роза, дълго време обмислях дали да изчистя някои редове, но ми изглеждаше непълно. Препрочитах го милярд пъти, като наистина очаквах да ми писне, но мисля че това задъхване не го позволява. Благодаря, че сте го усетили. Мисля че им трябват някакви месеци да ги забравя и тогава (ако има нещо излишно) обективният поглед, който вече се е абстрахирал от чувствата ми - ще го премахне. Важен съвет, благодаря отново!
    Имаш право Тото, до някъде. Не претендирам за нищо, но добре познатото „тропане“ не е ли и стил?! Гледам да пиша това, което ми е на душата, а тя си е такава, обича да се повтаря...Извън всичко, твоят коментар беше много важен за мен, позамислих се!
  • Харесвам тоя експресивен начин на писане, но мисля, че има нужда от преработка. Същите внушения могат да се получат и с по малко текст. Има опасност на човек да му писне до края... просто трябва да се остави най доброто от целия текст, но това е само моето скромно мнение. Всеки има своя стил.
  • ...брех, явление!? поне някой да беше обърнал внимание на правописа...
    Многоточието, Северинке, се отбелязва с три точки, а след дългото тире, като след всеки препинателен знак, има интервал ... а другото, лично за мен е - един хаос от думи... сигурно съм твърде старомоден, за новаторските ви писаници, ама на - не свиквам... както вече съм цитирал един наш голям поет - един художник, преди да почне да рисува абстрактно, той е изучил класическия рисунък... та такива ми ти работи, драга ми Северинке...
  • Направо ме разтърси...УНИКАЛНО написано...браво, Северина!Ти СИ...ти можеш...ти ЩЕ БЪДЕШ! Поздравления!
  • Северина, ти си явление в поезията! Дерзай, моето момиче ! Ще стигнеш далече! Успех!
  • Не се притеснявай от Реалността, Северина! "Битието определя съзнанието", само когато последното не се е издигнало над него.
    А иначе, изрично подчертах, че когато дойде момента за бозата, тя ще е виртуална, така, че няма опасност да те охарчя / и надявам се, че реалността не те е стегнала още толкова много за шията, че да губиш чувство за хумор/.

    До скоро...и нови успехи на поетичния фронт!

    Твой: ММ
  • г-н Чернев, старая се да изтискам всяка секундичка, докато имам възможност (:
    Цветан, благодаря за красивия коментар!
  • Даа... и на мен ми се привидя една потрошена клавиатура...
    Браво за свободната експресия, запази я, въпреки че предусещаш оглавника на живота!
  • Светът е комплексно число с реална и ирационална съставки. Очевидно е че и двете съставки са нужни на Човечеството - поезията е в ирационалната, инак светът би си останал животински! Взривовете са част от света, нали той така е започнал и си остава все взривоопасен ... във всичко!
    И всяка изненада е малък взрив за душата на човек - трябва да разтърсва! Такава изненада (дали е откровение или друг похват няма значение) трябва да е и писаното от поета - Вие, очевидно го усещате!
  • Мисана, не знам какво да ти кажа... Мен лично ме е страх, че реалността скоро ще ме стегне за шията и ще ми завърже ръцете, но ще видим. Дано да се охарча за една боз@ в бъдеще...
    Благодаря, Ангел, за приятния коментар. Весели празници на всички вас!!
    Благодаря, Даниела! Наистина си беше взривоопасно докато го пишех.. не знам как не си потроших клавиатурата ха-ха (: -С
  • Земя,небе,океан от емоции-взривоопасна смес!МНОГО СИЛНО ОТКРОВЕНИЕ!
  • Неспокойна душа извира от това стихотворение.
    Поздравления!
    Весели празници!
  • "И ще те търсим...и няма да те намерим...и ще отидеш там, където ние няма да можем да дойдем...", ако продължаваш в същия апокалиптичен стил!

    Този път нямам бележки, а само възхищение от написаното. Не ще изброявам всичките ти разкошни образи. Но два ме впечатлиха особено:

    "слънцето по темето на нивата" и "слънцето във кичура от житото".

    Дерзай, Северина! Ще стигнеш далеч. И тогава ще ме черпиш виртуално една малка боза /за предсказанието/.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
Предложения
: ??:??